Илюстрация: Калина Кючукова
Каква поука можем да извадим за неуспеха на протестите в България срещу насилието от историята на феминизма?
В заключение на поредицата за историята на феминизма, днес ще разгледаме последната общоприета вълна – четвъртата. Въпреки че има дискусии за разделянето между трета и четвърта вълна и, отделно, за появата на пета вълна, активизмът през последното десетилетие предизвиква множество дебати. Началото на движението не е конкретно, но се поставя между 2006 и 2009 г. Първото истински глобално феминистко движение, то се възползва от лесния и широк достъп до интернет и разпространението на социалните мрежи и мобилизира хора във всеки край на света.
История на четвъртата вълна
Вдъхновени от силата, която хаштагът (#) има в сайтове като Туитър и Инстаграм, организации и мобилизации започват да използват хаштаг, за да разпространят информация и да привлекат повече хора. Така #icebucketchallange разпространява информация за заболяването амиотрофична латерална склероза и набира пари за проучвания за лек или #BlackLivesMatter привличат внимание и мобилизират протести срещу полицейското убийство на черни хора в САЩ. През 2007 г. се появява #MeToo, кампания, основана от Тарана Бърк. Целта е жени от малцинствени раси да разказват историите си за сексуален тормоз онлайн, използвайки хаштага, за да покажат мащаба на проблема и да предизвикат „окриляване чрез емпатия“. Десет години по-късно, през 2017 г., хаштагът добива глобална популярност след разкриването на сексуалния тормоз на продуцента Харви Уайнстин на над 90 служителки. При разкриването на скандала актрисата Алиса Милано пише в Туитър „Ако всички жени, които са били сексуално тормозени или насилени, напишеха Me Too като статус, можеше и да добием представа за размера на проблема“. За денонощие 4,7 милиона души се включват в онлайн диалога, с повече от 12 милиона постове, реакции и коментари във Фейсбук.
Месец след скандала група от 700 000 южноамерикански фермерки в САЩ подписват писмо в подкрепа на жертвите на Уайнстин, което предизвиква протест на 12-ти ноември в Лос Анджелис на стотици жени срещу сексуален тормоз и срещу сексуалния тормоз на работното място.
Източник: archive.kpcc.org
Друг отговор на писмото на фермерките е кампанията TIME’S UP от 2018 г., която започва с публикуването на писмо в New York Times, подписано от 300 жени във филмовата индустрия, които благодарят на фермерките за подкрепата и казват, че е време да се създаде свят, в който жените могат да се чувстват безопасно. Кампанията помага на оцелелите тормоз, като помага с правна помощ и ресурси, за да се предотврати бъдещ тормоз.
През 2017 г. се организира друг протест във Вашингтон с близо 1,5 милиона участници, в отговор на приемането на Доналд Тръмп за президент, след негови сексистки коментари като „grab her by the pussy”. Наречен Женски марш. Масовият протест се разпространява из цялата страна, като общото количество протестиращи са между 3,3 и 4,6 милиона.
Източник: nytimes.com
Какви са последиците?
След националните протести и вдъхновена от Анита Хил, през 2018 г. проф. Кристин Блази Форд свидетелства против номинирания за върховен съдия Брет Кавано за сексуален тормоз. Форд обвинява Кавано в опит за изнасилване когато били тийнейджъри, като две други жени, Дебора Рамирез и Джули Суитник, също обвиняват номинирания съдия за отделни случаи на тормоз. Въпреки сведенията им, както при Анита Хил, съдията е приет, а те са обвинени в лъжи и използвачество. Ден след изслушването жени се събират на протест под лозунга “Believe Women”, в знак на подкрепа и вяра в жени като проф. Форд, Рамирез и Суитник, които споделят историите си за сексуален тормоз и насилие.
Като допълнителен паралел с Хил, рекордно количество жени са избрани за Конгреса, с 21 сенатора и 104 жени в камарата на представителите.
#MeToo движението помага и на мъже, като обвиненията срещу актьора Кевин Спейси, които потвърждават, че в повечето случаи на сексуален тормоз към мъже други мъже са отговорни, а не жени.
Силно се популяризира идеята за ясно заявяване на сексуалното съгласие.
Това отваря вратите за по-трудни диалози като какво е сексуален тормоз и какво различните хора интерпретират като сексуално съгласие.
Движението на четвъртата феминистка вълна потвърждава, че онлайн активизмът има приложение в реалния свят и е ефективен.
Той предоставя по-бърз и достъпен начин на хора да се образоват и мобилизират, за първи път на дори световно ниво.
Последствия от четвъртата феминистка вълна по света
В Обединеното кралство Лора Бейтс създава сайта The Everyday Sexism Project през 2012 г., където жени от 17 страни по света могат да споделят ежедневния сексизъм, който преживяват. Ефектът на проекта е, че 6 000-те истории за тормоз или насилие на обществен транспорт, повечето недокладвани пред полицията, които са споделени до 2013 г. от Обединеното кралство, са използвани за обучението на 2 000 полицаи в Лондон.
Движението #MeToo вдъхновява вариации по целия свят, със специфични хаштагове, чрез които жените от конкретни държави могат да споделят историите си и които предизвикват организирани протести и кампании. В Италия е #QuellaVoltaChe, във Франция е #BalanceTonPorc, в Испания е #YoTambien, в Китай е #WoYeShi. Освен в тези държави, между 2017 и 2018 г. има протести против сексуален тормоз и насилие в Швеция, Южна Кореа, Индия, Индонезия, Чили, Кения и Пакистан и предизвиква разговори в медиите в Япония, Бразилия, Южна Африка и Камбоджа.
Какво се случва в България през това време?
Четвъртата феминистка вълна в България се проявява най-вече в защита от секс трафик и от домашно насилие. Въпреки че през ноември имаше протест срещу насилието над жени в България и срещу убийството на 15 жени от мъже през 2021 г., това нито е първият протест срещу проблема, нито ще е последния.
Във връзка с обсъждането да се откаже ратифицирането на Истанбулската конвенция* през януари 2018 г. се организира протест пред Народното събрание от 16 неправителствени организации. След няколко дни, в рамките на акция „23 причини“ на Български хелзински комитет, се прожектират върху фасадата на Парламента имената на 23-те жени, за които се знае, че са били убити от партньор или роднина. Въпреки протестите и нуждата от документа, той не е ратифициран. Няколко месеца по-късно, през ноември, се организира протест срещу убийството на 28 жени от партньори или роднини само през 2018 г. През 2019 г. излиза статистика, че случаите на убийство на жени от партньори и роднини се увеличават с всяка година, като през 2016 г. те са 28% от всички предумишлени убийства, през 2017 г. са 30%, а през 2018 г. са 33%.
Още по-рано, през 2012 г. украинската организация ФЕМЕН прави гол протест срещу домашното насилие над българските жени на площад „Народно събрание“. Според тях никой не би обърнал внимание, ако не се събличат, на каузата им, която е протести из цяла Европа срещу различните форми на сексизъм. Твърдението е потвърдено от начина, по който новината се представя в медиите, където повечето хора говорят за метода, вместо за протеста.
Източник: avtora.com
Както и в предишните случаи, четвъртата вълна в България обръща внимание на полово неравенство в държавата и предизвиква действие. Важно е да познаваме историята на движението, което подкрепяме, за да не се обезкуражим при липсата на промяна.
Въпреки че неравенството предизвиква активизъм, законова промяна винаги става след няколко години, заради което е важно натискът над управляващите да продължи.
Както разгледахме в началото, движението за демократичен глас на българките жъне успех след десетилетия политически активизъм, като успява само заради упоритостта на жените в България.
*За да имате знание и съответно информирано мнение за това как би работила Истанбулската конвенция- прочетете я. Текстът е само 1 страница.
Източници:
Comments