Как тишината около психическите заболявания нараняват мъжете
България е една от държавите, в които все още има значителна стигма около психичното здраве. За притеснения от заболявания препоръките от близки и роднини прекалено често включват само разходки и диета и много рядко споменават професионална помощ. За самоубийства се говори шепнейки и сякаш е егоистично действие в следствие на морално падение. В цялата страна има само 500 регистрирани психиатри, концентрирани около градовете с медицински университети, което поставя страната на последно място в Европа. Въпреки това, до 2017 г. 14,5% от Българи, или 1 150 000, са имали психични заболявания през живота си. И въпреки това, има полово неравенство когато стане въпрос за говоренето и диагностицирането на психичното здраве.
Защо е нужно специално внимание на мъжете?
Въпреки че според НСИ мъжете определят здравето си като по-добро от жените, това е базирано почти изцяло на физическото им състояние. Единственият посочен психически фактор е хроничната депресия, от която страдат по-голям процент жени. Освен тази статистика, няма друга, която да зачита психическото здраве към цялостното човешко здраве.
Въпреки това, има друга статистика, която включва психичното заболяване, и тя е за смъртността. Тя разкрива причината защо е нужно да се обърне специално внимание на мъжете. На 100 000 души от населението, 1.6 от починалите в следствие на психични и поведенчески разстройства са жени и 2.4 са мъже. В този вид смъртност са включени деменция, злоупотреба с алкохол, наркотична зависимост и други психични заболявания. Единственият случай, в който броя на жените надвишава този на мъжете е деменцията. При смърт от алкохолизъм мъжете, които губят живота си са шесторно повече от жените, с 1.3 на 0.2, а Според СЗО, в България смъртността поради самоубийство на 100 000 души е 3.2 за жените и 13.1 за мъжете. Тази драстична разлика показва, че не само има проблем, но и че той е фатален.
В какво се изразява тишината?
В изследване на фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ от 2020 г. се разкрива, че близо половината запитвани мъже са на мнение, че ако някой сподели, че има психично заболяване, околните ще го избягват, вместо да му помогнат. Също така, мъжете са склонни да смятат, че човек трябва да се справя сам с проблемите си вместо да търси помощ отвън. За почти всички психични проблеми, които са представени в анкетата, жените отговарят повече и по-сигурно, че са психични заболявания, като мъжете повече отговарят с „не знам“ или „не“.
За зависимости, при които смъртността има толкова ясна полова разлика, повече мъже смятат, че имат зависимост от липса на дисциплина, вместо да оприличи причината за поведението си за психичен проблем. При търсене на професионална помощ, повече от мъжете смятат, че биха се справили сами и 1/5 от мъжете казват, че няма да знаят как биха се справили, ако детето им проявява симптоми за психично заболяване. Най-притеснителното е, че при проверка на стереотипа, че мъжете не плачат, 25% от 807 анкетирани души са съгласни, като повечето, които се съгласяват с твърдението са мъже.
Половите разлики в отношението към психическото здраве най-силно си проличават от честотата на отговора „не знам”, посочен от голям брой мъже във въпроси за психическото здраве. Това е много добра индикация за това как темата за психичното здраве е изцяло премълчана при мъжкия пол. Те не само не знаят как да помогнат на близък човек, но и не могат да разпознаят кога един проблем е моментен и кога е психично заболяване.
Защо не се говори за мъжкото психичното здраве?
До голяма степен тишината около темата е в следствие на стереотипи за образа на българския мъж. Както разглеждахме в статията ни за токсичната мъжественост, тя води единствено до потискане на емоциите, които потиснати емоции последстве най-често се изразяват като агресия и гняв. Това строго ограничаване на вътрешния свят може да доведе до депресия и стресово разстройство, зависимости, проблеми с интимността и до изразяване като гняв, хомофобия и обезкуражаване от търсене на помощ.
От мъжете се очаква да са силни, доминантни и винаги да са в контрол.
„Да е мъжествен“ или „да ме кара да се чувствам като жена“
често могат да бъдат преведени точно като тези стереотипи и когато мъжете чуят това от романтични партньори, това ги подтиква да се придържат към стереотипите. В много случаи вместо да потърсят помощ или да говорят за емоциите си, мъжете посягат към алкохолни или наркотични субстанции, за да се избегнат неудобните теми или да забравят за проблемите си.
Какво можем да направим?
Като проблем, който съществува заради стереотипи и тишина, най-добрият начин да се промени ситуацията е да се говори и да се обсъжда темата психическо здраве. Movember е акция, която се състои през месец ноември и е по-разпространена в западна Европа и северна Америка, в която мъжете могат да не бръснат брадите и мустака си, за да привлекат внимание към мъжкото физическо и психическо здраве. В България Стоил Стоилов е организирал подобна акция, наречена Мустакатите мускетари на Стойко, където се споделят личните истории и мнения на различни хора.
От лична гледна точка, можем да подтикнем и да помогнем на мъжете около нас да говорят за емоциите и проблемите си и, ако е нужно, да им помогнем да потърсят помощ. Добре е да слушаме без предразсъдъци и да не прибягваме към стереотипи. За да покажем, че сме готови да помогнем е добре след известно време да проверим дали ситуацията се е променила и дали е нужна помощ. Единственият начин нещата да се подобрят е ако знаем, че не сме сами в проблемите си и те не ни определят!
Илюстрации: Калина Кючукова
Източници:
Comments